ЧРЕЗ БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
ДО ВСИЧКИ ПЕЧАТНИ И ЕЛЕКТРОННИ
МЕДИИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА Р БЪЛГАРИЯ
ИЗЯВЛЕНИЕ
От ДИМИТЪР БЕРБАТОВ – капитан на Националния отбор по футбол на Република България
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В качеството ми на все още действащ капитан на Българския национален отбор по футбол, се считам задължен да споделя пред Вас /така, както винаги съм го правил/ своята позиция по няколко въпроса:
Напълно осъзнавам разочарованието и срама които феновете и приятелите на футбола изпитват от слабото представяне на футболистите от Националния отбор в последно време. Уверявам Ви, че нито аз, а сигурен съм, нито който и да е от моите колеги, не страда от липса на мотивация и че за всеки един от нас името и знамето на България са кауза. И няма по-голяма гордост от от това да чуваш феновете по трибуните да пеят с пълно гърло химна и да скандират „Българи-юнаци!”
Твърдя, че проблемите на Националния отбор са от психологическо естество, вероятно от натрупаните в последно време негативни резултати и огромното желание на всички нас да се класираме на големи футболни форуми.
Убеден съм, че между нас, футболистите, няма конфликти и настроения. Ние сме в Националния отбор не за да се доказваме един на друг, а за да постигаме заедно добри резултати.
Сигурен съм, че всеки от нас си е направил равносметка защото когато излизаме на терена да играем за България, ние заставаме със своето име, градено през годините. Но с екипа на Националния отбор ние защищаваме не само него, а предимно името на страната ни. Затова считам твърденията, че който и да е от нас облича националната фланелка за да „отбие номера” - несериозни.
С настоящото изявление се обръщам най-вече към феновете с молба да продължат да вярват в нас. Защото е най-лесно да изоставиш някой, който е паднал, но по-трудно е да му протегнеш ръка и да му помогнеш да стане. Българският национален отбор по футбол в момента има нужда от Вашата подкрепа повече от всякога. В същото време не искам да заблуждавам с празни обещания никой, че излизането от тази тежка ситуация ще стане като с магическа пръчка и че още от следващия мач ще видите ново лице на националния отбор. Предстои ни много работа и ние сме наясно с това.
За съжаление, липсата на време и обстоятелствата ме принуждават да се обърна към Вас отново по този начин. Уверявам Ви, че не съм сърдит на никой и не е в характера ми да дезертирам от задълженията си.
Категорично заявявам, че смяната ми в 30-та минута на приятелската среща със Сърбия бе продиктувана от контузия в бедрото, която получих. Това бе потвърдено както от първоначалния преглед, направен ми в Белград, така и след обстойни изследвания, извършени от лекарския екип в Клуба ми Манчестер Юнайтед. По прогноза на специалистите, възстановяването ми ще продължи между 7 и 10 дни.
За мен обаче, остава необясним фактът, че колкото и да се опитвам да бъда полезен в страната си, оставам неразбран, обиждан, обругаван. Недоверието и негативизмът ме обграждат отвсякъде.
Отказвам да приема немотивираните, непроверени и непрофесионални коментари на хора, които нямат представа за лишенията които търпя и усилията, които полагам за да поддържам спортната си форма. Странно звучат квалификациите, че съм „най-добрият футболист на България” и в същото време съм: „мърльо”, „лигльо”, „кукла”, „манекен”, „Барби”, „разхождащ фланелката мързеливец”, „немотивиран”, „безотговорен”...мога да продължа...
Дори и да искам, не мога сам да бъда отговорен за всичко, което се случва в българския футбол. Футболът е колективен спорт и отговорността следва да е колективна.
Не приемам да съм поставян в ролята на „необходимият грешник”!
Очаквам думите ми да бъдат правилно разбрани и да не бъдат извеждани целенасочено от контекста на това изявление.
Това е, което искам да Ви кажа в този момент и Ви уверявам, че съм искрен.
Оставам с уважение към всички Вас!
Димитър Бербатов
петък, 21 ноември 2008 г.
четвъртък, 20 ноември 2008 г.
Интервюто на Емил Данчев дадено за Агенция novsport
Интервюто е дадено ексклузивно за Агенция novsport.
1. Г-н Данчев, след като вчера реагирахте доста остро по отношение на коментара по телевизията, днес, след като всички сме преспали, как бихте коментирали вчерашния мач изобщо, като представяне на българския национален отбор по футбол и проблемите и Димитър Бербатов?
Благодаря Ви за въпроса.
Искам да подчертая, че тук става въпрос за принципи, и колкото и дни да преспивам, аз няма да промечня моята позиция.
Проблемите се създават от хората и аз не мога да се съглася, че проблемът на българския национален отбор и българскич футбол се казва Димитър Бербатов. Събитията не следва да се виждат от контекста на ситуацията.
Немога да се съглася, че 25-та минута на мача вчера беше моментът да се прави анализ от такъв характер за цялостното му представяне, както и представянето на останалите футболисти в този мач. Естествено, логично и задължително е те да бъдат критикувани за това което направиха вчера или по-точно, за това което не направиха. Но да се стоварва всичко на гърба на един от тях, бил той Димитър Бербатов - с това не мога да се съглася.
Но има и нещо по-важно. Не е редно чрез националната медия да се правят внушения от рода, че един футболист и то Капитана на отбора, е играл симулативно, посъветван за това от Клуба си. Най-малко е несериозно и безотговорно, още повече това да се прави преди да е получена официалната информация за това, дали той наистина е получил контузия. Та това е национален ефир. Това е медията, която в най-голяма степен сформира общественото мнение. И следва веднага прословутият български принцип - "Иди доказвай, че нямаш сестра".
Една такава теза е неуважение в голяма степен и към Клуба, в който Митко играе, и не знам как биха реагирали ако този коментар стигне до тях.
Далеч съм от мисълта да оправдавам чисто в спортно-технически план това което показаха футболистите по време на вчерашнич мач, а това не е моя работа. Естествено всеки има право на мнение и право да го изразява, но това дали Митко трябва да бъде викан, или не, в Националния отбор е от компотенцията на спортонотехническото и административно ръководство на БФС, а не от хората, които коментират съответните мачове.
2. Вие сте завършил семестриално журналистика. Смятате ли, че се обслужват интереси в спортната журналистика и изобщо можем ли да говорим за свободна такава в България?
Има една стара истина, която гласи "Безплатен обяд няма".
В България за радост има свобода на печата и словото не само за журналистическата гилдия, но и за обикновените хора. Друг е въпросът дали обществото е подготвено за това нещо. Това изисква много време.
3. Вчера Борислав Михайлов каза, че футболистите трябва да бъдат обвинявани за провала, а не ръководството. Днес сутринта Йордан Лечков изрази същото мнение и добави, че нищо чак толкова голчмо не е станало.
Какво е вашето мнение?
Не съм аз този, който трябва да коментира думите на Президента на БФС. Това е Ваша работа. Напълно съм съгласен с него обаче, че на терена играят футболистите, а не спортно-техническото или административно ръководство.
4. Не смятате ли, че Националният ни отбор се намра в някаква криза?
Всеки мач играем все по-зле и по-зле, макар че Боби Михайлов каза, че сме нямали загуба 9 мача поред?
Аз не съм привърженик на думата "криза". Националният ни отбор е такъв, какъвто е и може би един от проблемите е, че нашите очаквания са доста по-големи от реалностите. Колкото и да е банално, още древните са казали, че "никой не може да надскочи сянката си".
5.Банален въпрос, но все пак виждате ли някакъв начин за излизане от кризата?
Аз не искам да навлизам в сферата на действие на ръководството на Футболнич съюз, но корените на това, което Вие наричате криза са много дълбоки и са далеч назад в последните 10-15 години. Футболът не е изолирано явление. Той е функцис на цялостното икономическо и обществено-политическо състояние на държавата. А нашата държава продължава да бъде в криза. Спирам дотук, защото не бих искал да навлизам в политиката.
6. Да се върнем малко и към българския клубен футбол. Ако сравните времето когато бяхме изпълнителен директор на ЦСКА през 1993 година със сегашното, не смятате ли, че българският футбол изостана повече като качество, отколкото преди или пък серазви, но изостана от развитието на останалите държави?
Безспорно е така. Та през последните 10-15 години ние нямаме почти никакъв регистиран успех, както на клубно, така и на национално ниво във всички възрастови групи. Определено изоставаме в развитието и вината за това не носи само едно или друго поколение футболисти. Причините са комплексни и много дълбоки.
7. Как се аклиматизира Митко Бербатов в Манчестър, който е доста по-скучен град от Лондон?
Митко няма никакви проблеми с адаптацията където и да е. Както и самият той каза, на него му е напълно достатъчно да играе там, кадето се чуства щастлив /а в Манчестър Юнайтед той наистина се чуства щастлив/ и да има една палатка, където да спи, и едни телевизор. Въпрос на характер.
8. Посещавате ли други спортни събития освен футболни мачове и има ли игра, която да ви завладява повече от футбола, макар че сте били и известно време футболист? Интересувате се веростно и от волейбол.
Когато имам свободно време с удоволствие посещавам волейболни или баскетболни мачове. Не съм забравил, че 5 години бях президент на волейболния клуб ЦСКА. Гледам с удоволствие тенис, Формула 1.
9. Пътувате много често. Не ви ли омръзна България вече?
Пътуването е част от професията ми. Но камъкът си тежи на мястото. Аз си обичам Родината и не бих я сменил с никоя друга. Колкото и банално да звучи това. Нямам намерение да се променям.
10. Замисляли ли сте се къде бихте искали да живеете, когато дойде време да изкарате спокойно следващите си години от живота?
Да бъдем живи и здрави! Аз смятам да поработя още някоя и друга година и след това да се оттегля впочивка - без мобилни телефони, без интернет и сайтове, без телевизия - без пътувания. Най-лошото обаче е, че знам, че това е невъзможно.
1. Г-н Данчев, след като вчера реагирахте доста остро по отношение на коментара по телевизията, днес, след като всички сме преспали, как бихте коментирали вчерашния мач изобщо, като представяне на българския национален отбор по футбол и проблемите и Димитър Бербатов?
Благодаря Ви за въпроса.
Искам да подчертая, че тук става въпрос за принципи, и колкото и дни да преспивам, аз няма да промечня моята позиция.
Проблемите се създават от хората и аз не мога да се съглася, че проблемът на българския национален отбор и българскич футбол се казва Димитър Бербатов. Събитията не следва да се виждат от контекста на ситуацията.
Немога да се съглася, че 25-та минута на мача вчера беше моментът да се прави анализ от такъв характер за цялостното му представяне, както и представянето на останалите футболисти в този мач. Естествено, логично и задължително е те да бъдат критикувани за това което направиха вчера или по-точно, за това което не направиха. Но да се стоварва всичко на гърба на един от тях, бил той Димитър Бербатов - с това не мога да се съглася.
Но има и нещо по-важно. Не е редно чрез националната медия да се правят внушения от рода, че един футболист и то Капитана на отбора, е играл симулативно, посъветван за това от Клуба си. Най-малко е несериозно и безотговорно, още повече това да се прави преди да е получена официалната информация за това, дали той наистина е получил контузия. Та това е национален ефир. Това е медията, която в най-голяма степен сформира общественото мнение. И следва веднага прословутият български принцип - "Иди доказвай, че нямаш сестра".
Една такава теза е неуважение в голяма степен и към Клуба, в който Митко играе, и не знам как биха реагирали ако този коментар стигне до тях.
Далеч съм от мисълта да оправдавам чисто в спортно-технически план това което показаха футболистите по време на вчерашнич мач, а това не е моя работа. Естествено всеки има право на мнение и право да го изразява, но това дали Митко трябва да бъде викан, или не, в Националния отбор е от компотенцията на спортонотехническото и административно ръководство на БФС, а не от хората, които коментират съответните мачове.
2. Вие сте завършил семестриално журналистика. Смятате ли, че се обслужват интереси в спортната журналистика и изобщо можем ли да говорим за свободна такава в България?
Има една стара истина, която гласи "Безплатен обяд няма".
В България за радост има свобода на печата и словото не само за журналистическата гилдия, но и за обикновените хора. Друг е въпросът дали обществото е подготвено за това нещо. Това изисква много време.
3. Вчера Борислав Михайлов каза, че футболистите трябва да бъдат обвинявани за провала, а не ръководството. Днес сутринта Йордан Лечков изрази същото мнение и добави, че нищо чак толкова голчмо не е станало.
Какво е вашето мнение?
Не съм аз този, който трябва да коментира думите на Президента на БФС. Това е Ваша работа. Напълно съм съгласен с него обаче, че на терена играят футболистите, а не спортно-техническото или административно ръководство.
4. Не смятате ли, че Националният ни отбор се намра в някаква криза?
Всеки мач играем все по-зле и по-зле, макар че Боби Михайлов каза, че сме нямали загуба 9 мача поред?
Аз не съм привърженик на думата "криза". Националният ни отбор е такъв, какъвто е и може би един от проблемите е, че нашите очаквания са доста по-големи от реалностите. Колкото и да е банално, още древните са казали, че "никой не може да надскочи сянката си".
5.Банален въпрос, но все пак виждате ли някакъв начин за излизане от кризата?
Аз не искам да навлизам в сферата на действие на ръководството на Футболнич съюз, но корените на това, което Вие наричате криза са много дълбоки и са далеч назад в последните 10-15 години. Футболът не е изолирано явление. Той е функцис на цялостното икономическо и обществено-политическо състояние на държавата. А нашата държава продължава да бъде в криза. Спирам дотук, защото не бих искал да навлизам в политиката.
6. Да се върнем малко и към българския клубен футбол. Ако сравните времето когато бяхме изпълнителен директор на ЦСКА през 1993 година със сегашното, не смятате ли, че българският футбол изостана повече като качество, отколкото преди или пък серазви, но изостана от развитието на останалите държави?
Безспорно е така. Та през последните 10-15 години ние нямаме почти никакъв регистиран успех, както на клубно, така и на национално ниво във всички възрастови групи. Определено изоставаме в развитието и вината за това не носи само едно или друго поколение футболисти. Причините са комплексни и много дълбоки.
7. Как се аклиматизира Митко Бербатов в Манчестър, който е доста по-скучен град от Лондон?
Митко няма никакви проблеми с адаптацията където и да е. Както и самият той каза, на него му е напълно достатъчно да играе там, кадето се чуства щастлив /а в Манчестър Юнайтед той наистина се чуства щастлив/ и да има една палатка, където да спи, и едни телевизор. Въпрос на характер.
8. Посещавате ли други спортни събития освен футболни мачове и има ли игра, която да ви завладява повече от футбола, макар че сте били и известно време футболист? Интересувате се веростно и от волейбол.
Когато имам свободно време с удоволствие посещавам волейболни или баскетболни мачове. Не съм забравил, че 5 години бях президент на волейболния клуб ЦСКА. Гледам с удоволствие тенис, Формула 1.
9. Пътувате много често. Не ви ли омръзна България вече?
Пътуването е част от професията ми. Но камъкът си тежи на мястото. Аз си обичам Родината и не бих я сменил с никоя друга. Колкото и банално да звучи това. Нямам намерение да се променям.
10. Замисляли ли сте се къде бихте искали да живеете, когато дойде време да изкарате спокойно следващите си години от живота?
Да бъдем живи и здрави! Аз смятам да поработя още някоя и друга година и след това да се оттегля впочивка - без мобилни телефони, без интернет и сайтове, без телевизия - без пътувания. Най-лошото обаче е, че знам, че това е невъзможно.
Димитър Бербатов ще се възтановява между 7 и 10 дни
След направен обстоен медицински преглед, диагноза на капитана на настоящия отбор на България и футболист на FC Manchester United е крамп на заден десен бедрен мускул. Според лекарския екип на Manchester United, Димитър Бербатов ще се възтановява между 7 и 10 дни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)